За тайните

PaRaDigm (Рая)
8 21

28 авг. 2013 г., 21:18

Поэзия

855 0 3

Заключих в сърцето си мъничка тайна -

така, да я пазя от лоши очи.

Тя беше тъй крехка, прозрачно-нехайна,

беззъба, безвредна, безгласна почти.

Минаваха дните, а тайната спеше

с невинния сън на невръстно дете.

И само от време на време шептеше,

че моя ще бъде години наред.

Повярвах ù. Даже почти я забравих.

Но малката тайна порасна и виж

как моят подслон изведнъж отесня ù -

затърси ключалки, затърси врати.

Гласът ù набъбна в ушите ми сякаш

затворила бях вътре цял водопад.

Не искаше мен за единствен слушател,

а търсеше публика – целия свят.

И вече не смея очи да повдигна.

Погледна ли някого – тя е навън.

Дори не си прави труда да намига -

направо изскача със трясък и гръм.

Приятели, даже познати далечни,

набързо ми лепнаха нов етикет:

не съм вече мило, засмяно човече,

а най-ненадежден, потаен субект.

Сменихме местата си с моята тайна -

затворникът аз съм, а тя е навън.

Дали не сте чули и вие случайно

гласа ù? Или е било само сън…