За тази песен нямам думи...
Снегът вали като очакване
притихнало в гнездо на отлетяла птица
а мънички снежинки пишат себе си
по струните на овехтели жици...
и вятър им приглася като есен
избрулила последните акорди
за тази песен нямам думи
тя тихо се топи в посоки
които слели се в пътеки
притихват в закъснели минувачи
(чадърите са толкова жестоки
когато в тях небето гасне...)
и някъде в стаено междуредие
едно хлапе протяга топли длани
то не очаква обяснение
то иска само да поплаче
да съгради илюзии за минало
и в сънища в дома да се завърне...
снегът вали като очакване
което с теб да ме обгърне...
* * *
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
