6 окт. 2007 г., 00:08

за теб...

912 0 2
Вечер, щом останеш сам,
ще мислиш за моите устни.
В душата си приютих те,
а ти каза, че не искаш да те пусна.
Сутрин, щом отвориш очи,
ще усещаш моите ръце,
ще ме търсиш, облян във сълзи,
но няма да срещнеш моето лице.
Слънцето вече
ще те изгаря, вместо аз.
Луната компания ще ти прави,
гледайки нашите звезди в този час.
Знам, ще преживееш моите очи,
моята нежност и страст,
но дълго време ще ги помниш ти,
защото сам знаеш, че са в моята власт.
Нощното небе, бурното море
ще ти напомнят, че съм там.
В чуждите ръце и чуждото сърце
ще ме търсиш с поглед ням.
От предишна те боли,
затова ти мене нарани.
Само страх и болка виждаш,
а исках да ти помогна.
В мене топли чувства тъй прииждаха,
но ти да им отвърнеш, не смогна…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мими Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....