Вечер, щом останеш сам,
ще мислиш за моите устни.
В душата си приютих те,
а ти каза, че не искаш да те пусна.
Сутрин, щом отвориш очи,
ще усещаш моите ръце,
ще ме търсиш, облян във сълзи,
но няма да срещнеш моето лице.
Слънцето вече
ще те изгаря, вместо аз.
Луната компания ще ти прави,
гледайки нашите звезди в този час.
Знам, ще преживееш моите очи,
моята нежност и страст,
но дълго време ще ги помниш ти,
защото сам знаеш, че са в моята власт.
Нощното небе, бурното море
ще ти напомнят, че съм там.
В чуждите ръце и чуждото сърце
ще ме търсиш с поглед ням.
От предишна те боли,
затова ти мене нарани.
Само страх и болка виждаш,
а исках да ти помогна.
В мене топли чувства тъй прииждаха,
но ти да им отвърнеш, не смогна…