За теб
Всички ме питат защо съм толкова тъжна.
И аз самата отговора вече не знам.
Но какво му остава на човек да направи,
освен да страда, когато е сам...
Понякога искам да се усмихна, ала не мога.
Пак ме преследва твойто ухание
и отново възкръсва онази тревога,
от която измъкване няма...
Отново твоята сянка до себе си виждам,
отново чувам гласа ти студен,
но теб те няма, всичко е само илюзия,
ала те чувствам близо до мен.
Отнасям се в свят, в който ти ме отведе.
Протягам ръка, опитвам да те достигна.
Дали винаги ще бъдеш далече от мене
или следвайки сърцето си, ще те открия.
И аз самата отговора вече не знам.
Но какво му остава на човек да направи,
освен да страда, когато е сам...
Понякога искам да се усмихна, ала не мога.
Пак ме преследва твойто ухание
и отново възкръсва онази тревога,
от която измъкване няма...
Отново твоята сянка до себе си виждам,
отново чувам гласа ти студен,
но теб те няма, всичко е само илюзия,
ала те чувствам близо до мен.
Отнасям се в свят, в който ти ме отведе.
Протягам ръка, опитвам да те достигна.
Дали винаги ще бъдеш далече от мене
или следвайки сърцето си, ще те открия.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Тайнствената Все права защищены
