Всички ме питат защо съм толкова тъжна.
И аз самата отговора вече не знам.
Но какво му остава на човек да направи,
освен да страда, когато е сам...
Понякога искам да се усмихна, ала не мога.
Пак ме преследва твойто ухание
и отново възкръсва онази тревога,
от която измъкване няма...
Отново твоята сянка до себе си виждам,
отново чувам гласа ти студен,
но теб те няма, всичко е само илюзия,
ала те чувствам близо до мен. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация