За теб
Всички ме питат защо съм толкова тъжна.
И аз самата отговора вече не знам.
Но какво му остава на човек да направи,
освен да страда, когато е сам...
Понякога искам да се усмихна, ала не мога.
Пак ме преследва твойто ухание
и отново възкръсва онази тревога,
от която измъкване няма...
Отново твоята сянка до себе си виждам,
отново чувам гласа ти студен,
но теб те няма, всичко е само илюзия,
ала те чувствам близо до мен.
Отнасям се в свят, в който ти ме отведе.
Протягам ръка, опитвам да те достигна.
Дали винаги ще бъдеш далече от мене
или следвайки сърцето си, ще те открия.
И аз самата отговора вече не знам.
Но какво му остава на човек да направи,
освен да страда, когато е сам...
Понякога искам да се усмихна, ала не мога.
Пак ме преследва твойто ухание
и отново възкръсва онази тревога,
от която измъкване няма...
Отново твоята сянка до себе си виждам,
отново чувам гласа ти студен,
но теб те няма, всичко е само илюзия,
ала те чувствам близо до мен.
Отнасям се в свят, в който ти ме отведе.
Протягам ръка, опитвам да те достигна.
Дали винаги ще бъдеш далече от мене
или следвайки сърцето си, ще те открия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тайнствената Всички права запазени
