За теб
Една България, една родина
във мен заспива всяка вечер,
а понякога си толкова далечна
сънувам те и си оставаш вечна.
Прекрасни родните балкани
ми връщат пътеките отминали
и мислите по тучните поляни
красиви, слънчеви, ненадминати.
Слънцето за теб едничка грее,
докосва те с любов морето синьо.
Вълните се разбиват в прибоя
и пак си ти една за мен, родино.
Обичам те, България!
За теб раздавам своите надежди,
за теб аз вярата съм съхранила
и любовта в букетче нежност свила.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надя Вълканова Все права защищены
