Nadya (Надя Вълканова) Nadya (Надя Вълканова)
53
Mar 4, 2005, 10:44 PM

За теб

  Poetry
1.6K 0 5

Една България, една родина
във мен заспива всяка вечер,
а понякога си толкова далечна
сънувам те и си оставаш вечна.

Прекрасни родните балкани
ми връщат пътеките отминали
и  мислите по тучните поляни
красиви, слънчеви, ненадминати.

Слънцето за теб едничка грее,
докосва те с любов морето синьо.
Вълните се разбиват в прибоя
и пак си ти една за мен, родино.

Обичам те, България!
За теб раздавам своите надежди,
за теб аз вярата съм съхранила
и любовта в букетче нежност свила.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Вълканова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0