15 сент. 2007 г., 08:40

За теб 

  Поэзия
637 0 5

Седя на пясъчния бряг,

и в слънчевия изгрев пак се вглеждам,

а лятото, отминало във бяг,

във спомените топли ме отвежда.

 

И там до края ще те пазя,

дълбоко скрита във сърцето,

и ти като жигосана съдба,

живееш в моята душа.

 

А времето лекува рани,

и страшни белези дори.

Бъди звездата във небето,

и лъч от слънцето бъди.

 

Когато в пътя сам поема,

и искам себеси да скрия,

пак тебе ще усещам,

и пак ще искам да те преоткрия.

© Николай Стойчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??