За теб
Седя на пясъчния бряг,
и в слънчевия изгрев пак се вглеждам,
а лятото, отминало във бяг,
във спомените топли ме отвежда.
И там до края ще те пазя,
дълбоко скрита във сърцето,
и ти като жигосана съдба,
живееш в моята душа.
А времето лекува рани,
и страшни белези дори.
Бъди звездата във небето,
и лъч от слънцето бъди.
Когато в пътя сам поема,
и искам себеси да скрия,
пак тебе ще усещам,
и пак ще искам да те преоткрия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Стойчев Всички права запазени
