15 sept 2007, 8:40

За теб 

  Poesía
633 0 5

Седя на пясъчния бряг,

и в слънчевия изгрев пак се вглеждам,

а лятото, отминало във бяг,

във спомените топли ме отвежда.

 

И там до края ще те пазя,

дълбоко скрита във сърцето,

и ти като жигосана съдба,

живееш в моята душа.

 

А времето лекува рани,

и страшни белези дори.

Бъди звездата във небето,

и лъч от слънцето бъди.

 

Когато в пътя сам поема,

и искам себеси да скрия,

пак тебе ще усещам,

и пак ще искам да те преоткрия.

© Николай Стойчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??