Седя на пясъчния бряг,
и в слънчевия изгрев пак се вглеждам,
а лятото, отминало във бяг,
във спомените топли ме отвежда.
И там до края ще те пазя,
дълбоко скрита във сърцето,
и ти като жигосана съдба,
живееш в моята душа.
А времето лекува рани,
и страшни белези дори.
Бъди звездата във небето,
и лъч от слънцето бъди.
Когато в пътя сам поема,
и искам себеси да скрия,
пак тебе ще усещам,
и пак ще искам да те преоткрия.
© Николай Стойчев All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
