24 сент. 2009 г., 20:11

За теб... 

  Поэзия » Любовная
847 0 4

Забравяме горчилки и обиди, и себе си дори във този час.

Светът е хубав. Бял ден да не види тоз, който се изпречи между нас.

Ръцете ти ме галят като китки, сега си моя. Аз - безкрайно твой.

Приличаме на две звезди, изхвърлени от звездния порой.

 

Не искам ни за миг да те изпусна. В очите ти се раждат две искри.

Усещам, че от наш'те знойни устни един голям пожар ще се роди.

За щастието трябва битка смела, а ти си слаба. Как ще издържиш?

Ще бъде тъжно, ако си поела път, който няма с мен да извървиш!

© Васил Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ако искаш нещо много силно-винаги намираш начин!И сили Поздрав!
  • Поздрави!И успех в любовта!
  • Благодаря ви за коментарите,а относно последния коментар за пътя,както е казал Дамян Дамянов"че пътища които се пресичат,когато някога се разделят,като ранени змии криволичат,но никога от тях не става път......"
  • Мислех, че оптимизмът ще надделее, но финалът оставя друго впечатление.

    "...Всеки път става тесен за двама..."
    П.Пенев
Предложения
: ??:??