19 июн. 2009 г., 15:18
Слънцето луната затъмнява
и тъжна песен в мен припява,
душата ми къса се на две,
като не си до мен, момче.
Колкото и думи да изричаш,
колкото и болка да предричаш,
факт е, че сме разделени
и от бурята сломени.
Какъв е тоз живот нечестен -
да те обгръща с мухъл и плесен,
да не е до теб обичния човек,
да се луташ и да не намираш лек. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация