За теб
1K
0
4
Слънцето луната затъмнява
и тъжна песен в мен припява,
душата ми къса се на две,
като не си до мен, момче.
Колкото и думи да изричаш,
колкото и болка да предричаш,
факт е, че сме разделени
и от бурята сломени.
Какъв е тоз живот нечестен -
да те обгръща с мухъл и плесен,
да не е до теб обичния човек,
да се луташ и да не намираш лек.
Колко ли още мъка ни чака?
Всеки път часовника трака -
със сълзи на очи да ме прегръщаш
и мъката в сърцето да поглъщаш.
Животът е една илюзия
на сбъдни мечти и разкаяния,
когато всичко си отива,
дали за тебе някъде се скрива?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Звезделина Кирова Все права защищены
