zuzalina1511 (Звезделина Кирова)
5 4
Jun 19, 2009, 3:18 PM

За теб 

  Poetry » Love
807 0 4

Слънцето луната затъмнява

и тъжна песен в мен припява,

душата ми къса се на две,

като не си до мен, момче.

 

Колкото и думи да изричаш,

колкото и болка да предричаш,

факт е, че сме разделени

и от бурята сломени.

 

Какъв е тоз живот нечестен -

да те обгръща с мухъл и плесен,

да не е до теб обичния човек,

да се луташ и да не намираш лек.

 

Колко ли още мъка ни чака?

Всеки път часовника трака -

със сълзи на очи да ме прегръщаш

и мъката в сърцето да поглъщаш.

 

Животът е една илюзия

на сбъдни мечти и разкаяния,

когато всичко си отива,

дали за тебе някъде се скрива?

© Звезделина Кирова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??