22 янв. 2009 г., 16:51

За теб, любов! 

  Поэзия » Любовная
825 0 5

Едно сърце препуска диво

през самотни ширини.

Едно сърце от болка сиво,

търси смисъла - любов.

 

Едно сърце тупти в минута

и спира за секунда то.

Една молба от вечността нечута

пази спомена - любов.

 

Една в една причините се сливат

и в милиони се превръщат те.

В безброй парчета се преливат

и погребват тази - нашата любов.

© Лия Василева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Смятам, че си намерила точните думи, за да опишеш погребаната си любов. Преживяла съм я.Докосна ме стихотворението!
  • Браво Лория и аз така мисля, това е начин да се научиш. Стихотворението е жестоко и не се притеснявай от критиката.

    re4o, това обръщение е напълно ненужно!
  • Обичам критика, защото по този начин се уча все пак съм на 15, така че ви благодаря все пак че сте отделили време да прочете какво съм написала.
  • С риск да изляза гадняр, според мен трябва да опиташ да поработиш върху римуването и ритъма, има разминавания между броя на сричките което на моменти става натрапчиво и просто спира четенето "на един дъх".
    Мхм... както дорето каза финала е ъперкът в зъбите на всеки рандом потребител, очакващ смислова свързаност
  • финалът съвсем ме обърка...
Предложения
: ??:??