15 авг. 2009 г., 22:00

За теб, с най-красивите очи

700 0 0

Нима вината е в морето

                                          (разпиляна),


задето очите ти са по-безкрайни?

Любовта ли сътвори ми

този свят в мечти и надежди

                                          (съграден)?

В една безбрежност съм сега

красиво е при мен, ела

                                          (постой).

И тая синева са две очи,

но сякаш ангели са слези

                                           (по тая земя).

Нощта е тук, при мен

и тя ме гали

                                           (като теб).

Нима е по-нежна от ръцете ти?

О, не - фантазия е това.

Ще я прегърна,

                                            (докато те чакам).

Ще усетя душата ти до моята как

пламти.

И кожата и устните ти в сърцето как

                                                                   (горят).

За теб съм жива, да те обичам,

мое единствено море.

За теб съм се родила, моя

единствена, с най-красивите очи,

                                                           ЛЮБОВ.


                          

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...