За теб, Вода
Стъпвайки по дъното на речното корито,
долавям морзовия код на майката природа.
Съзирам с колко камъни е то покрито,
в течението аз усещам пулса на живота.
Потапям се, Вода, във твоята прегръдка,
за да почувствам силата ти, от Бог дарена.
С жарки устни те докосвам – да отпия глътка,
и в плен попадам на сладостта ти аз неземна.
Навеки орисана си ти да бъдеш свята,
защото вдъхваш на всекиго живот.
Формулата ти магическа ни е позната,
без тебе ние сме като въздух без азот.
Ти можеш жаждата да утолиш на бедуина,
пустиня да превърнеш във градина.
Дома пламтящ от огъня да защитиш
и грешните от нас да пречистиш.
Бъди, Вода, благословена!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Николай Николов Все права защищены
