Jul 15, 2016, 7:55 AM

За теб, Вода 

  Poetry » Other
947 2 5

Стъпвайки по дъното на речното корито,

долавям морзовия код на майката природа.

Съзирам с колко камъни е то покрито,

в течението аз усещам пулса на живота.

 

Потапям се, Вода, във твоята прегръдка,

за да почувствам силата ти, от Бог дарена.

С жарки устни те докосвам – да отпия глътка,

и в плен попадам на сладостта ти аз неземна.

 

Навеки орисана си ти да бъдеш свята,

защото вдъхваш на всекиго живот.

Формулата ти магическа ни е позната,

без тебе ние сме като въздух без азот.

 

Ти можеш жаждата да утолиш на бедуина,

пустиня да превърнеш във градина.

Дома пламтящ от огъня да защитиш

и грешните от нас да пречистиш.

 

Бъди, Вода, благословена!

© Николай Николов All rights reserved.

Едно от малкото стихотворения, които съм писал и не са на любовна тематика! :)

Надявам се да ви хареса.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??