За Тебе
В мене всичките врати отворих,
чакам те да дойдеш в близък ден,
защото в косите ми със скреж
за тебе, стаен е - необясним копнеж.
Върви спокоен, има изход
когато тръгнеш и спреш - до мен.
Твоята усмивка да ме покорява
в спомен мълчалив и тъжен ден.
Ела по-близо! Разкажи! Дори да заболи
гласът ти нежно да ме наранява,
и вятърът любим и той скърби,
посоката си иска да смени.
Самотен ли пак искаш да поскиташ,
книгите си вехти сам да препрочиташ,
дъждът в гората само да обичаш,
самотен, мокрите си дрехи да събличаш!
Ще те приютя в стих и песен,
най- нежната усмивка ще ти подаря
и в този листопад на есен
с обич теб ще възкреся!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Николова Все права защищены
