Konstance (Констанс)
23 277
2 февр. 2025 г., 23:20

За тебе 

  Поэзия » Любовная, Философская
137 4 13

Минутите се сливат в часове,

а дните ми препускат зажаднели.

По мислите съмнение кове

и в мелница безсъница ги мели.

 

Боли ме в ляво. Тихо. Като в транс

примигвам срещу вятъра пошепващ…

Светкавица. Лилав протуберанс

зад миглите ми влажни в миг потрепва.

 

На гърлото, заседнали сами,

неказаните думи задушават.

В главата ми от тях така гърми,

но да ги махна някак не успявам…

 

Минутите се гонят… Часове…

След ден е нощ. И пак зора просветва!

Причуват ми се странни гласове

от думите на нарушена клетва.

 

Така ми липсваш. Времето мълви

за тайните ми загуби сърдечни.

И зная – то забързано върви,

и нищичко не продължава вечно!

 

Но вечерта, загледан в някой лъч

от залеза, изчезващ в оня хребет,

ти знай, че без горчилка и без жлъч,

понякога аз мисля си за тебе…

 

23.07.2021

© Констанс Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??