За тебе
Минутите се сливат в часове,
а дните ми препускат зажаднели.
По мислите съмнение кове
и в мелница безсъница ги мели.
Боли ме вляво. Тихо. Като в транс
примигвам срещу вятъра пошепващ…
Светкавица. Лилав протуберанс
зад миглите ми влажни в миг потрепва.
На гърлото, заседнали сами,
неказаните думи задушават.
В главата ми от тях така гърми,
но да ги махна някак не успявам…
Минутите се гонят… Часове…
След ден е нощ. И пак зора просветва!
Причуват ми се странни гласове
от думите на нарушена клетва.
Така ми липсваш. Времето мълви
за тайните ми загуби сърдечни.
И зная – то забързано върви,
и нищичко не продължава вечно!
Но вечерта, загледан в някой лъч
от залеза, изчезващ в оня хребет,
ти знай, че без горчилка и без жлъч,
понякога аз мисля си за тебе…
23.07.2021
© Констанс All rights reserved.
