Konstance (Констанс)
22 264
Feb 2, 2025, 11:20 PM

За тебе 

  Poetry » Love, Phylosophy
94 2 11

Минутите се сливат в часове,

а дните ми препускат зажаднели.

По мислите съмнение кове

и в мелница безсъница ги мели.

 

Боли ме в ляво. Тихо. Като в транс

примигвам срещу вятъра пошепващ…

Светкавица. Лилав протуберанс

зад миглите ми влажни в миг потрепва.

 

На гърлото, заседнали сами,

неказаните думи задушават.

В главата ми от тях така гърми,

но да ги махна някак не успявам…

 

Минутите се гонят… Часове…

След ден е нощ. И пак зора просветва!

Причуват ми се странни гласове

от думите на нарушена клетва.

 

Така ми липсваш. Времето мълви

за тайните ми загуби сърдечни.

И зная – то забързано върви,

и нищичко не продължава вечно!

 

Но вечерта, загледан в някой лъч

от залеза, изчезващ в оня хребет,

ти знай, че без горчилка и без жлъч,

понякога аз мисля си за тебе…

 

23.07.2021

© Констанс All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??