За тебе, Любов
Не минавай по ръба
на сърцето ми,
щом е отворено всякога
за тебе, Любов.
Подредени с мечтите ми,
светли сараи
те очакват
през всички сезони във мен.
Сред ухания пролетни
в накъделени сънища
със криле от лазури
и лунен триптих,
сред жаравено лято
по водопадните пътища
със струйки сребърни -
звезден копнеж.
С топлотата
на есенна златна премяна
се облича сърцето
и диша за теб,
както снежинки насипват земята
за зимата
и затоплят зрънцето, посято
от студ и от лед.
Тъй и аз те очаквам
дълбоко във себе си,
да те пазя във щрихи
от цветен нюанс,
та отново да звъннеш
във дните ми,
като бликащи светли потоци
във танц.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
