За тебе, Любов
Не минавай по ръба
на сърцето ми,
щом е отворено всякога
за тебе, Любов.
Подредени с мечтите ми,
светли сараи
те очакват
през всички сезони във мен.
Сред ухания пролетни
в накъделени сънища
със криле от лазури
и лунен триптих,
сред жаравено лято
по водопадните пътища
със струйки сребърни -
звезден копнеж.
С топлотата
на есенна златна премяна
се облича сърцето
и диша за теб,
както снежинки насипват земята
за зимата
и затоплят зрънцето, посято
от студ и от лед.
Тъй и аз те очаквам
дълбоко във себе си,
да те пазя във щрихи
от цветен нюанс,
та отново да звъннеш
във дните ми,
като бликащи светли потоци
във танц.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
