За тебе никога не стигна времето!...
* * *
По идея на "mariniki" ;)
Отбих от пътя - телефонът иззвъня,
спрях, заслушал се в гласът ти,
Боже - сякаш премалях,
а уж те преживях със... пъти!...
Гореше слънце - адска жега,
а скреж премина през снагата,
остАви ме - замина с него,
захвърли ме без милост на тъгата...
Бързам много - важна среща,
но аз стоя и разговарям с тебе,
задържаш мисълта ми вещо,
защото искам да съм ти потребен...
Текат минути - ще изгубя всичко,
дали ще стигна аз навреме?!...
На среща с... "белите якички",
майната им - дявол да ги вземе!...
Усетила че... бързам и... затвори!
Сякаш "тръгна си - не се обърна",
потеглих - сам си заговорих...
Дали отново ще те зърна?!...
За тебе никога не стигна времето!... :(
* * *
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Желязков Все права защищены
