За тебе ще пиша
С обичта си отварям вратите на ада.
Напред да вървя вече боли.
Мечтата ми забравена някъде страда.
Когато си стигнал, я оставяш, нали...
На моите мисли вечерната жрица
дава приют на незримо разбиране.
А аз съм само за теб вощеница,
дарявам Надежда... Ей така, до умиране...
Сравнявам си стъпката, с тия що могат.
Случва се често нелепо да бъркам.
Виждала ли си щъркелчета как се сриват от слога,
дорде се научат далеко да хвъркат?!
От старото вино ще напълня бокал.
Своите чувства ще пусна да дишат.
Малко съм тъжен... Малко жив-умрял,
но обичам, ще грея е за тебе ще пиша...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Дяков Все права защищены
