Фурорът отмина и ние сме слепи.
На трети е шумно, а днес е тъма.
Отново сме хора, самотна сълза
крещи към простора: „Бъдете!“.
Носии прибрани, излъгани думи.
Четвърти е вече. Небето мълчи.
Някой нашепва. Луната блести.
„Какво се в душите ви буди?“
Промяна ще няма. Това е до края.
Кого да събудя? Не мога с мираж.
От спомена гумен остана сондаж.
Какви ги говоря – не зная! ...