4 июн. 2021 г., 12:16

За тъжните нотки в душата

633 4 5

Не ми казвай -

за тъжните нотки

в душата си...

Знам и аз като теб

се страхувам

за този свят!

Тревогите, чертаят

невидими граници

и все повече

се отдалечаваме.

И се питам!

Живяхме ли?

Бяхме ли...!?

Онази,

трепетна страница

на която записваме

историята си за света...

Живяхме ли?

Мечтите ни,

истински ли бяха?

Надпреварваме се

с времето...

и се мъчим

някак си да оцелеем.

Да... няма да ти кажа -

за тъжните нотки в душата.

И колко много ме боли -

за този свят...

Но, ако не вдигнеш

поглед към небето,

няма да видиш -

полета на птиците

и да усетиш -

полъха на свободата!

Ще видиш ли...?

Как се сипят -

бели пухкави снежинки

и да останеш запленен

от този миг...

да го скъташ в душата

и да си кажеш...

Колко хубав е живота...!

Избухват цветовете -

във времето танцуват...!

И сме истински!

 

19.03.2021г

Катя Джамова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Младене, благодаря ти от сърце за хубавите думи!
    Благодаря на авторите добавили стихът ми в любими!
    Мили приятели, бъдете здрави, благословени и вдъхновени!
  • Заразителен оптимизъм!
    Поезията ти лекува душата, Катя!

    Поздравявам те!
  • Мили приятели, благодаря ви от сърце за искрените коментари!
  • Истина е, че минаваме през живота, като през пътен знак,когато се осъзнаем, вече много сме изгубили.Харесах!
  • Катя, права си! Често си задаваме тези въпроси, живяхме ли и какво постигнахме! Надпреварваме се с времето в желанието да оцелеем! Поздравления!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...