За тъжните нотки в душата
Не ми казвай -
за тъжните нотки
в душата си...
Знам и аз като теб
се страхувам
за този свят!
Тревогите, чертаят
невидими граници
и все повече
се отдалечаваме.
И се питам!
Живяхме ли?
Бяхме ли...!?
Онази,
трепетна страница
на която записваме
историята си за света...
Живяхме ли?
Мечтите ни,
истински ли бяха?
Надпреварваме се
с времето...
и се мъчим
някак си да оцелеем.
Да... няма да ти кажа -
за тъжните нотки в душата.
И колко много ме боли -
за този свят...
Но, ако не вдигнеш
поглед към небето,
няма да видиш -
полета на птиците
и да усетиш -
полъха на свободата!
Ще видиш ли...?
Как се сипят -
бели пухкави снежинки
и да останеш запленен
от този миг...
да го скъташ в душата
и да си кажеш...
Колко хубав е живота...!
Избухват цветовете -
във времето танцуват...!
И сме истински!
19.03.2021г
Катя Джамова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
