25 апр. 2013 г., 17:36

За умирането

1K 0 2


Ще ти напиша нещо, за умирането.
Прекалено много разсъждаваш върху него.
Умирането си е свършване. 
На нещо, някой или и двете.
Умирането не боли.
Болят очите, дето после чакат.
Да се завърне нещо, някой във света,
във който всичко е до смелост страшно.
Умирането не боли.
Боли неказаното и недопогаленото.
И всички неизплакани следи,
които най-внезапно искаш да оставиш.
И всичко след отричането е утеха.
Две мили думи, чашата без дъно.
Капакът хлопва. Някога преди,
ще обичаш. Въпреки живота.


~Endless~

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...