За умирането
Ще ти напиша нещо, за умирането.
Прекалено много разсъждаваш върху него.
Умирането си е свършване.
На нещо, някой или и двете.
Умирането не боли.
Болят очите, дето после чакат.
Да се завърне нещо, някой във света,
във който всичко е до смелост страшно.
Умирането не боли.
Боли неказаното и недопогаленото.
И всички неизплакани следи,
които най-внезапно искаш да оставиш.
И всичко след отричането е утеха.
Две мили думи, чашата без дъно.
Капакът хлопва. Някога преди,
ще обичаш. Въпреки живота.
~Endless~
