Ще ти напиша нещо, за умирането.
Прекалено много разсъждаваш върху него.
Умирането си е свършване.
На нещо, някой или и двете.
Умирането не боли.
Болят очите, дето после чакат.
Да се завърне нещо, някой във света,
във който всичко е до смелост страшно.
Умирането не боли.
Боли неказаното и недопогаленото.
И всички неизплакани следи,
които най-внезапно искаш да оставиш. ...