16 июн. 2009 г., 02:01

За "вечната" 

  Поэзия
672 0 2

Не си мисли за мен с думи тежки,

не съм заслужила пренебрежението ти аз,

още помня всички смешки,

дори и щуротиите, направени от нас.

 

Един ден ще разбереш, приятелко любима,

ще разбереш таз истина жестока,

че ти за мен беше несравнима,

че бе животът, но и сладката ми болка.

 

Не ще узнаеш, мисля,никога,

за чувствата магични,

за мислите ми, минали през ум някога,

за радостта от миговете магнетични.

 

Ще крачиш винаги напред,

осъществявайки мечтите,

и ще раздаваш ти навред

доброто си сърце в полза на душите.

 

Но знай, все пак, където и да си,

че има, и ще има, някъде приятел верен,

човек, който уважава те и мисли си,

човек, който те обича и е искрен...!!!

© Жаклин Борисова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Силен и въздействащ стих!Прекрасен е!
  • Това ме порази...все едно съм го писала аз, но с твоите си думи и похвати, но историята е идентична...Зная, че те боли много, но вярвай, че ако човекът е бил стойностен, няма как да не разбере обичта ти...когато тя е чиста - накрая всичко свършва добе!
    Поздрави и упех!
Предложения
: ??:??