За "вечната"

Поэзия

946 0 2

Не си мисли за мен с думи тежки,

не съм заслужила пренебрежението ти аз,

още помня всички смешки,

дори и щуротиите, направени от нас.

Един ден ще разбереш, приятелко любима,

ще разбереш таз истина жестока,

че ти за мен беше несравнима,

че бе животът, но и сладката ми болка.

Не ще узнаеш, мисля,никога,

за чувствата магични,

за мислите ми, минали през ум някога,

за радостта от миговете магнетични.

Ще крачиш винаги напред,

осъществявайки мечтите,

и ще раздаваш ти навред

доброто си сърце в полза на душите.

Но знай, все пак, където и да си,

че има, и ще има, някъде приятел верен,

човек, който уважава те и мисли си,

човек, който те обича и е искрен...!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

face04 (Таня Кирилова)

Силен и въздействащ стих!Прекрасен е!

2009-06-16T15:45:09+03:00
agapeiya_polis (Агапея Полис)

Това ме порази...все едно съм го писала аз, но с твоите си думи и похвати, но историята е идентична...Зная, че те боли много, но вярвай, че ако човекът е бил стойностен, няма как да не разбере обичта ти...когато тя е чиста - накрая всичко свършва добе!
Поздрави и упех!

2009-06-16T07:56:03+03:00