За "вечната"
Не си мисли за мен с думи тежки,
не съм заслужила пренебрежението ти аз,
още помня всички смешки,
дори и щуротиите, направени от нас.
Един ден ще разбереш, приятелко любима,
ще разбереш таз истина жестока,
че ти за мен беше несравнима,
че бе животът, но и сладката ми болка.
Не ще узнаеш, мисля,никога,
за чувствата магични,
за мислите ми, минали през ум някога,
за радостта от миговете магнетични.
Ще крачиш винаги напред,
осъществявайки мечтите,
и ще раздаваш ти навред
доброто си сърце в полза на душите.
Но знай, все пак, където и да си,
че има, и ще има, някъде приятел верен,
човек, който уважава те и мисли си,
човек, който те обича и е искрен...!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жаклин Борисова Всички права запазени
