За всички

5 дек. 2010 г., 22:40

Поэзия

492 0 3

За всички

Които някога са ме имали

Над слънцето

Но само когато заспим

Думи

Рими

Отидоха си всички

И като след празник сами сме

Увехнали

Всеки в саксията си

Под завивките

Спим

На пресекулки

Тихо е

Някой навън плаче в дъжда

Под студеното синьо

На уличното осветление

Някой замръзнал е

Докато се преструва

Че всичко му е наред

И че няма проблеми

Но на нас не ни пука

Защото

Над слънцето

Сме се разпръснали

Като глухарчета увиснали във въздуха

Стихове

Или просто мисли

Като пребити кучета сме

Бесни

В ъгъла притиснати

И не знаем какво правим

И няма кой да ни прости

Няма кой да ни накаже

Защото като след празник сами сме

Всеки в своето легло

Всеки в своята килия

5 декември 2010

stel88 (Стеляна)

2010-12-06T21:35:00+02:00

Това е, защото сами си залостваме вратите от страх да не бъдем щастливи или просто- не знаем как да бъдем такива...?! Поздравления!
Ена (Елена Гоцева)

2010-12-06T18:20:06+02:00

!!!
ellyst (Ели)

2010-12-06T09:31:58+02:00

Принципно не разбирам белия стих, но това ми хареса, навява ми някакъв стар спомен, полузабравен. Странно, но въпреки общия минорен тон, ми звучи доволно, сякаш тая самота е искана.