За всички
За всички
Които някога са ме имали
Над слънцето
Но само когато заспим
Думи
Рими
Отидоха си всички
И като след празник сами сме
Увехнали
Всеки в саксията си
Под завивките
Спим
На пресекулки
Тихо е
Някой навън плаче в дъжда
Под студеното синьо
На уличното осветление
Някой замръзнал е
Докато се преструва
Че всичко му е наред
И че няма проблеми
Но на нас не ни пука
Защото
Над слънцето
Сме се разпръснали
Като глухарчета увиснали във въздуха
Стихове
Или просто мисли
Като пребити кучета сме
Бесни
В ъгъла притиснати
И не знаем какво правим
И няма кой да ни прости
Няма кой да ни накаже
Защото като след празник сами сме
Всеки в своето легло
Всеки в своята килия
5 декември 2010
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислав Илиев Всички права запазени
