Dec 5, 2010, 10:40 PM

За всички

  Poetry
676 0 3

За всички

Които някога са ме имали

 

Над слънцето

Но само когато заспим

Думи

Рими

Отидоха си всички

И като след празник сами сме

Увехнали

Всеки в саксията си

 

Под завивките

Спим

На пресекулки

 

Тихо е

 

Някой навън плаче в дъжда

Под студеното синьо

На уличното осветление

 

Някой замръзнал е

Докато се преструва

Че всичко му е наред

И че няма проблеми

 

Но на нас не ни пука

Защото

Над слънцето

Сме се разпръснали

Като глухарчета увиснали във въздуха

Стихове

Или просто мисли

Като пребити кучета сме

Бесни

В ъгъла притиснати

 

И не знаем какво правим

И няма кой да ни прости

Няма кой да ни накаже

Защото като след празник сами сме

 

Всеки в своето легло

Всеки в своята килия

 

5 декември 2010

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това е, защото сами си залостваме вратите от страх да не бъдем щастливи или просто- не знаем как да бъдем такива...?! Поздравления!
  • !!!
  • Принципно не разбирам белия стих, но това ми хареса, навява ми някакъв стар спомен, полузабравен. Странно, но въпреки общия минорен тон, ми звучи доволно, сякаш тая самота е искана.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...