15 янв. 2008 г., 22:31

За вярата и хората 

  Поэзия
1017 0 11
Не ме разбирай грешно,
не отричам вярата и Бога.
Съмнявам се във себе си -
в себе си и в хората.
Приведени на две от грижи, грехове
пълзят под старата икона.
Обхванати от религиозни страхове,
защото нарушили са на Книгата закона.
Оплюта, изпотена от безспирна вяра,
лежи, използвана в неискрен храм.
Зацапана, изплакана икона,
пропита с хорски егоизъм, срам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тинка Това Все права защищены

Предложения
: ??:??