15 ene 2008, 22:31

За вярата и хората 

  Poesía
952 0 11
 

 

 

Не ме разбирай грешно,

не отричам вярата и Бога.

Съмнявам се във себе си -

в себе си и в хората.

Приведени на две от грижи, грехове

пълзят под старата икона.

Обхванати от религиозни страхове,

защото нарушили са на Книгата закона.

 

Оплюта, изпотена от безспирна вяра,

лежи, използвана в неискрен храм.

Зацапана, изплакана икона,

пропита с хорски егоизъм, срам.

© Тинка Това Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??