15.01.2008 г., 22:31

За вярата и хората

1.3K 0 11
 

 

 

Не ме разбирай грешно,

не отричам вярата и Бога.

Съмнявам се във себе си -

в себе си и в хората.

Приведени на две от грижи, грехове

пълзят под старата икона.

Обхванати от религиозни страхове,

защото нарушили са на Книгата закона.

 

Оплюта, изпотена от безспирна вяра,

лежи, използвана в неискрен храм.

Зацапана, изплакана икона,

пропита с хорски егоизъм, срам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тинка Това Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...