13 окт. 2008 г., 08:42

За въздишката

854 0 17
Колко ли струва въздишката...
чувства на обич са всичките...
Колко раздели събирала...
светла и тъмна е дирята...
По бряг изплъзвана...
със сняг затрупвана...
книга свещена е
четена конвулсно...
Взират се тъмни зеници
с немощ човешка платили,
за всички цветове на дъгата...
с бялото на очите си...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тя от най-дълбокото извира Тюркоазена...От най-дълбокото...
    С обич!
  • Поздравявам те,Мариолче!Сътворила си чудесен стих!
  • Мими,
    зная
    колко струва въздишката...

    Вълнуваш, момиче!
  • "Взират се тъмни зеници
    с немощ човешка платили"
    -----------------------------
    Мнооого яко!
  • Благодаря на всички - част от въздишката сте ми и вие,
    мили приятели - дано някога се видим...Спокойни светли сънища, с обич!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...