13.10.2008 г., 8:42

За въздишката

Поезия » Философска

850 0 17

Колко ли струва въздишката...
чувства на обич са всичките...
Колко раздели събирала...
светла и тъмна е дирята...
По бряг изплъзвана...
със сняг затрупвана...
книга свещена е
четена конвулсно...
Взират се тъмни зеници
с немощ човешка платили,
за всички цветове на дъгата...
с бялото на очите си...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

враната (Маргарита Василева)

Тя от най-дълбокото извира Тюркоазена...От най-дълбокото...
С обич!

2008-10-14T07:34:42+03:00
ma4enka (Мария Костова)

Поздравявам те,Мариолче!Сътворила си чудесен стих!

2008-10-14T01:11:09+03:00
EliTa (Ели)

Мими,
зная
колко струва въздишката...

Вълнуваш, момиче!

2008-10-14T00:58:13+03:00
Napolitano (Валентин Желязков)

"Взират се тъмни зеници
с немощ човешка платили"
-----------------------------
Мнооого яко!

2008-10-14T00:01:14+03:00
тюркоаз (Мариола Томова)

Благодаря на всички - част от въздишката сте ми и вие,
мили приятели - дано някога се видим...Спокойни светли сънища, с обич!

2008-10-13T23:48:52+03:00