Oct 13, 2008, 8:42 AM

За въздишката

856 0 17
Колко ли струва въздишката...
чувства на обич са всичките...
Колко раздели събирала...
светла и тъмна е дирята...
По бряг изплъзвана...
със сняг затрупвана...
книга свещена е
четена конвулсно...
Взират се тъмни зеници
с немощ човешка платили,
за всички цветове на дъгата...
с бялото на очите си...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тя от най-дълбокото извира Тюркоазена...От най-дълбокото...
    С обич!
  • Поздравявам те,Мариолче!Сътворила си чудесен стих!
  • Мими,
    зная
    колко струва въздишката...

    Вълнуваш, момиче!
  • "Взират се тъмни зеници
    с немощ човешка платили"
    -----------------------------
    Мнооого яко!
  • Благодаря на всички - част от въздишката сте ми и вие,
    мили приятели - дано някога се видим...Спокойни светли сънища, с обич!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...