За въздишката
чувства на обич са всичките...
Колко раздели събирала...
светла и тъмна е дирята...
По бряг изплъзвана...
със сняг затрупвана...
книга свещена е
четена конвулсно...
Взират се тъмни зеници
с немощ човешка платили,
за всички цветове на дъгата...
с бялото на очите си...
© Мариола Томова All rights reserved.