28 нояб. 2008 г., 20:41

Заблуда 

  Поэзия » Философская
784 0 0
Надеждата наивно се заплита
в самотното мечтаещо сърце.
Като във паяжина на паяк се оплита,
протегнало решително ръце.
И мислите в мечтите пак изчезват,
на истината търсят те лика,
те раждат се и в пепелта залязват
отчаяни... и дирят своя кът.
(от стихосбирката "Утре започва от днес" 1995)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тодор Василев Все права защищены

Предложения
: ??:??