Заблуда
в самотното мечтаещо сърце.
Като във паяжина на паяк се оплита,
протегнало решително ръце.
И мислите в мечтите пак изчезват,
на истината търсят те лика,
те раждат се и в пепелта залязват
отчаяни... и дирят своя кът.
(от стихосбирката "Утре започва от днес" 1995)
© Тодор Василев All rights reserved.