31 янв. 2008 г., 22:21

Заблуда

1K 0 2
Излъгах се, че мога да политна,
че съм свободна в синьото небе,
оказа се, че съм в клетка,
свободата кой ми я отне!

Заблудих се, че живея в свят
с бонбонено небе,
но явно сгреших,
ограбени мечти от мъничко дете!

Излъгах се, че се разхождам в цветна
градина... колко пъстри цветове,
а бях в гробищна картина
сив паметник, цвете с черни бодили прободе ме!


Заблудих се, че съм обичана,
а бях само копнеж,
той в страстта изгори ме,
завлече ме в своя греховен метеж!

Излъгах се, че пътят продължава,
че има слънце там за мен,
но посоката сгрешила,
беше нощ, не срещнах ден!

Заблудих се, че мечтите са реални,
почти докоснах се до тях,
улових ги, бяха кристални,
станаха на прах!

Излъгах се в толкова неща,
а истината винаги болеше,
сега надигам бавно аз глава,
един истински дъх поне да си поема!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...