31.01.2008 г., 22:21

Заблуда

991 0 2
Излъгах се, че мога да политна,
че съм свободна в синьото небе,
оказа се, че съм в клетка,
свободата кой ми я отне!

Заблудих се, че живея в свят
с бонбонено небе,
но явно сгреших,
ограбени мечти от мъничко дете!

Излъгах се, че се разхождам в цветна
градина... колко пъстри цветове,
а бях в гробищна картина
сив паметник, цвете с черни бодили прободе ме!


Заблудих се, че съм обичана,
а бях само копнеж,
той в страстта изгори ме,
завлече ме в своя греховен метеж!

Излъгах се, че пътят продължава,
че има слънце там за мен,
но посоката сгрешила,
беше нощ, не срещнах ден!

Заблудих се, че мечтите са реални,
почти докоснах се до тях,
улових ги, бяха кристални,
станаха на прах!

Излъгах се в толкова неща,
а истината винаги болеше,
сега надигам бавно аз глава,
един истински дъх поне да си поема!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....