green_poison (Ирена )
60 135
31.01.2008 г., 22:21 ч.

Заблуда 

  Поезия » Друга
578 0 2
Излъгах се, че мога да политна,
че съм свободна в синьото небе,
оказа се, че съм в клетка,
свободата кой ми я отне!

Заблудих се, че живея в свят
с бонбонено небе,
но явно сгреших,
ограбени мечти от мъничко дете!

Излъгах се, че се разхождам в цветна
градина... колко пъстри цветове,
а бях в гробищна картина
сив паметник, цвете с черни бодили прободе ме!


Заблудих се, че съм обичана,
а бях само копнеж,
той в страстта изгори ме,
завлече ме в своя греховен метеж!

Излъгах се, че пътят продължава,
че има слънце там за мен,
но посоката сгрешила,
беше нощ, не срещнах ден!

Заблудих се, че мечтите са реални,
почти докоснах се до тях,
улових ги, бяха кристални,
станаха на прах!

Излъгах се в толкова неща,
а истината винаги болеше,
сега надигам бавно аз глава,
един истински дъх поне да си поема!

© Ирена Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??