15 сент. 2011 г., 10:09

Заблуда 

  Поэзия » Любовная
607 0 7

Заблуда

 

Друга съм, когато се прегръщаме –

разпъпила, избистрена, разлистена…

Нектар от чувства, палещи си връщаме,

намерени един за друг, единствени!

 

Ангелски си мисля, че се чувствам –

дяволски, когато са ръцете ти!

Мигове от дните си отскубвам,

с надеждата – за мен да е сърцето ти!

 

Чувството избистрено полепва

по дланите ми чакани копнежи!

Душата ми е влюбена – потрепва,

но твоята не може да разнежи.

 

Дълго ли от себе си ще крия,

обичана, че няма да се будя,

че няма да съм твоята магия,

удавена в измислена заблуда?

 

 

© Десислава Вълова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??