Заблуда
Заблуда
Друга съм, когато се прегръщаме –
разпъпила, избистрена, разлистена…
Нектар от чувства, палещи си връщаме,
намерени един за друг, единствени!
Ангелски си мисля, че се чувствам –
дяволски, когато са ръцете ти!
Мигове от дните си отскубвам,
с надеждата – за мен да е сърцето ти!
Чувството избистрено полепва
по дланите ми чакани копнежи!
Душата ми е влюбена – потрепва,
но твоята не може да разнежи.
Дълго ли от себе си ще крия,
обичана, че няма да се будя,
че няма да съм твоята магия,
удавена в измислена заблуда?
© Десислава Вълова All rights reserved.
