Заблуда
Живял съм във заблуда,
живял съм във лъжа
и таз година като другите отмина
със много болка и тъга.
Аз мислех си, че съм я срещнал,
че съм докоснал нея със ръце.
Аз мислех, че ще бъде моя,
но уви, сгреших.
Не беше моя и никога не ще да бъде,
oтива си и няма да се върне.
Отива си от мен сега,
отива си от мене любовта.
Как може в този свят да има
толкова коварство и лъжа?
Как може в този свят да има
такива хора без сърца?
А моето сърце е тъй голямо,
но никой няма да го види.
То тъжно е и плаче, и ридае,
и в тази нощ оставя дири.
Как може този свят да бъде
така безмилостно жесток?
Как искам всичко аз да имам,
но най-напред да имам силната любов.
Не мога и не искам да повярвам,
че всичко туй се случва с мен.
Аз взех сериозно да си мисля,
че ще остана вечния ерген.
Не ще се в мене никой влюби -
ни днес, ни утре, нито нивга.
Това сърце отново ще ридае
във сълзи и във вечен мрак.
Това сърце така голямо
не ще го никой разбере,
че искало е някой да обича
и да люби като от сърце.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Димитров Все права защищены
Уверявам те, че красотата на твоето сърце е невъзможно да е забелязана само от един човек.Огледай се за любовта, която те заобикаля!Е, разбира се, главно моята
...
